понеделник, 13 юни 2011 г.

моите приятели в Алпите

някъде там...












в подножието на Алпите
на изток от Залцбург
между Тирол и Бавария














в едно езеро











живеят те, лебедите



































понякога когато е слънчево
малко от грацията им отстъпва на закачливост и любопитство...
даже ми се струва, че не обръщат особено внимание
на това как изглеждат, та нали те вече са лебеди






























този например така бързо доплава като ме зърна...
май искаше да "изпроси" нещо за хапване... но къде ти,
нали е забранено, приятел - не става :)
но мисля, че по скоро го направи по навик












дали пък не се обиди... едва ли,
той си има свой живот - a
аз просто съм една от хилядите, които му се радват













а тази ми стана любима
да... точно тази по-долу













не успях да го "хвана" добре, "орязах" го малко,
но въпреки това,
като гледам снимката, в мен остана онова чувство,
което се поражда, когато някой е искал
да ти каже нещо, но не си го "дочакал" или
не си проявил неоходимата сетивност,
за да го усетиш, поради постоянната сдържаност
да не "разголиш" душата си и... това неимоверно ме натъжава

(остани си тук, и не си ме спомняй,
защото в моята папка си само номер)